VIII
дишам те неразчленено
дори когато се размазва любимият ми буреносец
по стъклото на внезапен порив
на момента да стана и да се изкатеря докъдето е
все едно
VII
не можеш ли просто да ме изтръгнеш
процепите нямат нищо общо с онези релси
представям си как кацат на един час срещу теб
от там мога да те измислям/променям/забравям
и накрая да те срещна същия
успяваш ли изобщо да ме разпознаеш
VI
фенерите се мислят за светкавици сега
мигат светулки пред озверели огледални крясъци
в изчезнала нощ и гарванът е сляп без черното си име
мислиш ли че щом не сме били
имам някаква представа колко би ми липсвал
V
изгониха ме в неделя от бялата буквена ладия
на дъното имаше две риби
те сами се принесоха в жертва на собствените си спомени
по-рано
аз процедих през мисъл за теб някакви думи
не обърнах внимание
IV
две
празни
линии
потеглиха
към релефа си
а не трябваше
III
по ръцете ми още осъмват охлузвания
от срещи с тайфуни
дърветата и утре ще бъдат облечени
утрото се е срастнало с дрехите си
под смолисти следи от живот и други пълзящи
II
по челата на мъглявините имало леки натъртвания
толкова малка била е луната
когато са отсичали въздух през гърлото ù
I
със същото въже в неделя старецът привързва лодката
към силите си
моля му се да не намирам
кутии
от
изпратили -
липсващи
______________
септември, 2006
Няма коментари:
Публикуване на коментар