au lever du soleil *

по нажеженото на изгревния ръб
разхлипала се е измачканата утрин

балкон с провесено небе
две капки дъжд
и тонове изсъхнало разнежване

сънотворното дори не се разтваря
в сок от снощни ябълки
изхвърлям стария
таван
навън
ме чакат светлосенките на явори

денят е подчертан с височина
хлътвам яростно в зелените му лещи
инч преди да чуя забълбукване
в кръст ме драсва под сърцето си

облечен е с пижамата на лешници
по собствената ми пътека ме избутва
към врата безключова
говори за дребни неща
казва че гъсениците се преструват
когато умират
спасява една
летенето би отивало на определените
неопределено политам
след разляло се безграничие

в халката на слънцето
с последното вдишване
сигурно ще се познаем отначало
но сега кошмарно тихото
зад двете капки
остроъгълно дълбае

край
__________________________________
* au lever du soleil - от фр. - при изгрев слънце

юни, 2006