скрито

когато изпопадат звездните врани
и се изсипе в алени струи деня
когато въпреки празното
се пълнят небесните кани
не с капки
с копринени топли петна
някой ден
когато намеря душата
из дяволските гърла
на не мои мечти
когато допре си челото до слънчева челюст
облият вик на последен есенен лист

свлачища остри ще дупчат
най- първия плач
от това
че мълчиш

белоглавите щом литнат към светлия праг
под високата синя изчистена клетка
когато мен ще ме има все пак
когато ще сбутват теб
в лунните дискове
на любови и месечност
от щастие някой ден ако млъкна
с рог от последната дума скъсай звука
да настръхне на времето
потъмнялата козина
нагоре вой да запътва
спящата в макова чаша безветреност
нямат срам ветровете
когато съм луда по теб
насред целия давещ се

хаос

бухал замъква песни след сенките
и никога нищо не значи
и никога нищо не е било

освен невъзможното

/намери думата
която ще премълча/

______________
нoeмври, 2006