и ще оцелея по ръба на тишината си
ще лумне вятър (дните да слепи)
клончета летящи (тъмно лятно ято)
ще накацат по неизболели празнини
ти ще си далече през ръцете им
както случва се
и толкова (и сам)
ще скупчваш чужди вихри
а в колибите
ще се излюпват рибешки очи
над ноздри от вулкан
ще гложди несънуваната нежност
(че кой е забелязал въздух щом го диша)
и светне ли на мозъка живота в малахит
от филтрите ще се процежда гола липса
в зародишите още ще нагарчат думите
насичайки отвесно непомислен хоризонт
ще се намеря -
къс от глуха нота-
ще те търся
ще ме заравят вените на текста
който аз не пиша
за да оцелея по ръба на тишината ти
Няма коментари:
Публикуване на коментар