всяко лято от което си отивам ранно
тече с безсънните очи на въздуха
пораства дъжд (и капят молекули
в поле от дъхове) от слънцето до улея
в солените тръстики на капчуците
впили нокти в хоризонтната ми длан
всяко лято до което спирах ме прибира
късно
е
покълва утро по ръба
на хълма с кръстове
____________
август, 2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар